РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Проф. Александър Кьосев : Българската литература се разтваря в глобалната литература, където се конкурира с други популярни четива

Дата на публикуване: 15:11 ч. / 17.11.2023
Прочетена
3251
На бюрото

Българската литература постепенно се разтваря в една световна литература, или по-скоро една глобална литература, където тя ще се конкурира на равни начала с други популярни четива. Думите са на проф. Александър Кьосев в интервю . Днес културологът и литературен критик празнува юбилей.

По думите му разговорът за четенето е далеч по-належащ от разговора за литературата, защото четенето не засяга само литературата, а всевъзможни други дейности. „Засяга най-вече един комплекс от качества и способности, които трябва да има четящият. Говоря за концентрация, за внимание, за подсилване в текста, за вдъхновение, което човек изпитва, когато чете. Тоест, това е цял един комплекс от духовни качества, които са поставени под въпрос от бързата епоха, в която живеем – епохата, която къса времето на кванти“, казва още той.

„Гледам с любопитство различни процеси, някои от които са позитивни, а други са тревожни, но чак страхове и апокалиптични прогнози не правя“, казва ученият. Според него надежда винаги има, въпросът е кои надежди ще бъдат реализирани и кои не.

Проф. Александър Кьосев , в разговор с Даниел Димитров: Адекватни ли са процесите в съвременната българска литература на времето, в което живеем? Разговор за литературата или разговор за четенето е по-належащ? Има ли промяна в понятието за култура? Преекспонира ли се темата за изкуствения интелект? Какви са страховете и на какви основи стъпват надеждите му за българския език и култура? Какво трябва да означава понятието патриотизъм днес?

Проф. Кьосев, има ли неподходящи теми за един рожденик?

- Не. Може би за някои рожденици има, но за мен няма...

Процесите в съвременната българска литература адекватни ли са на времето, в което живеем? 

- Ние издадохме една книга, в която показахме как българската литература бавно се глобализира и очаква един читател, който има компетентности от популярните медии, не познава културната традиция в дълбочина не знае българският език в дълбочина... Така че в някакъв смисъл българската литература постепенно се разтваря в една световна литература, или по-скоро една глобална литература, където тя ще се конкурира на равни начала с други популярни четива.

Има ли разделение в българската литература днес? 

- Това не е литературно деление, а поколенческо и политическо деление. Има една група от писатели, които са се нарекли писателски съюз, те са се самомумифицирали, и имат някакви претенции.

Разговор за литературата или разговор за четенето е по-належащ?  

- Разговорът за четенето е далеч по-належащ, защото четенето не засяга само литературата, а всевъзможни други дейности, и най-вече засяга един комплекс от качества и способности, които трябва да има четящият, които дигиталната епоха поставя под въпрос. Говоря за концентрация, за внимание, за подсилване в текста, за вдъхновение, което човек изпитва, когато чете. Тоест, това е цял един комплекс от духовни качества, които са поставени под въпрос от бързата епоха, в която живеем – епохата, която къса времето на кванти.

Преди четири години казвате: „Културата е първично благо. Тя не е сектор, не е нещо, което се подкрепя, за да… Културата се подкрепя не поради някаква причина. Тя е фундаментална характеристика на качеството на живот. Разбира се, това означава промяна на понятието за култура.“ Реализира ли се тази промяна?  

- За съжаление, правителството, за което и аз съм гласувал, гласува бюджет за култура, който дори и за сектора не стига, а не за първичното благо... А за да се реализира тази промяна на понятието за култура, са необходими дългосрочни политики, с които да се ангажират много правителства. Предвид ситуацията в България – политическа и партийна, аз не виждам това как ще стане.

Преекспонира ли се темата за изкуствения интелект?

- Да. Съвсем наскоро, на една литературоведска конференция, разказах за моите собствени разговори с изкуствения интелект. Аз го накарах да цитира стихотворение на Ботев. Защото той може, тъй като владее българския език, но го владее слабо. И по тази причина изкуственият интелект халюцинира няколко несъществуващи стихотворения на Ботев. Тоест, това засяга области като българската литература и други подобни. Да не говорим за това, че, например, фалшивите новини са централен проблем за изкуствения интелект.

Какви са страховете Ви като български филолог и културолог?

- На тези години нямам особено големи страхове. Гледам с любопитство различни процеси, някои от които са позитивни, а други са тревожни, но чак страхове и апокалиптични прогнози не правя.

А кои са основите, на които стъпват надеждите Ви за българския език и култура?  

- Аз съм виждал много български студенти и в страната, и такива, които отиват до учат в чужбина. Странното или може би закономерното е това, че тези хора, които са талантливи, и които в България си дават малко зор, когато отидат в чужбина, си дават много зор и показват невероятни качества. И понеже ние сме живели в една глобална ситуация – на отиване и връщане, на обмен между хора, аз се надявам много на тези млади хора.

Не е ли тъжно това, че в България тези хора не си дават зор, както казвате, а навън е точно обратното...

- Надежда винаги има. Въпросът е кои надежди ще бъде реализирани и кои не.

Казвате, че патриотизмът у нас е от XIX век, и в днешно време е възпален и превърнат в гняв и омраза. Какво трябва да означава понятието патриотизъм днес? 

- Ние написахме един манифест на гражданския патриотизъм, където се обясняваше, че патриотизмът се състои в делата, а не в приказките и в байраците. И че хората, които са истински патриоти, са тези, които в момента изграждат България. Това е истинският патриотизъм. Останалото е политическа роля и не е патриотизъм, а чист популизъм. 

Около мен, слава богу, няма такива хора, но аз ги наблюдавам непрекъснато и съм ги изучавал.

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Аз съм човек, който обича сериозното интелектуално усилие. Така бих го продължил. Разбира се, в сериозното интелектуално усилие винаги има емоционална инвестиция, има вложено чувство...

Александър Кьосев е роден на 17 ноември 1953 г. в София. През 1972 г. завършва Немската езикова гимназия в София. Попада там след неуспешно кандидатстване в Английската гимназия и поради забавяне на документите му, но не съжалява. Когато е в 11-и клас, пише поредица от доклади за Йордан Радичков и Джон Стайнбек. Непрекъснато чете. За шест месеца прочита Достоевски. Посещава читалище „Природа и наука“, откъдето се връща с по двайсет книги за четене. Едновременно с това спортува и участва във всякакви състезания.

През 1978 г. завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски". През 1989 г. защитава докторат и става кандидат на филологическите науки, а през 1999 г. се хабилитира с труда си „Опити върху културата на прехода". Има специализации в Прага през 1981 г. по чешки език,  през 1990 г.  в Йорк и Кардиф (Великобритания)  по теория на хуманитарните науки, през 1997 г. в Париж (Франция) и през 2000-2001 г. – в Будапеща (Унгария).

Един от създателите е на семинара върху метафората и групата „Синтез” през 80-те години на 20-и век. През 1994-1999 г. е ръководител на департамента „Нова българистика“ в Нов български университет. Две години, от 1998 до 2000 г., е регионален директор на летния университет по теория на хуманитарните науки в Сантяго де Компостела (Испания). От 1998 до 2001 г. е член на управителния съвет на фондация „Отворено общество”. Създател и академичен директор е на Центъра за академични изследвания в София (2000-2003). От 2004 до 2008 г. е ръководител на катедра „История и теория на културата” към философския факултет на СУ. През 2008 г. е заместник-ръководител на координационния център за честване на 120-годишнината на СУ. От 2009 г. е директор на Културния център на Софийския университет – средище на изследователи, учени, музиканти, художници, театрали и литератори. От 2010 г. е главен редактор на академичното списание за изкуства и култура „Пирон“. 

Чел е лекции в СУ, НБУ, Гьотингенския университет „Карл Аугуст", университета в Саарбрюкен, университета „Виадрина" във Франкфурт на Одер и „София Антиполи" в Ница.

През 2006-2022 г. е ръководител на изследването „Читателски практики в България (2006-2022)“, което самият той определя като едно от най-значимите си научни постижения. 

На 8 юли 2020 г. проф. Александър Кьосев се отказва от ролята си на експерт в Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към Столичния общински съвет (СОС) – заради липсата на реакция от страна на комисията по повод статията „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги“ от Вежди Рашидов, публикувана на 28 юни 2020 г. във в. „Труд“. „Официално се отказвам от всички свои позиции във всички комисии на СОС, в които участвам. Вероятно разбирате, че подобни нападки поставят под въпрос не само почетното звание професор, което се гордея да нося, но и компетентностите, свързани с него – т. е. те поставят под въпрос именно моята експертност", пише проф. Кьосев в писмо до членовете на комисията.

Изследователските му интереси са в областта на теорията на четенето и читателските практики, културната история на тоталитаризма, история на утопията, колониалните и самоколонизиращи се процеси в културата. Автор е на повече от 100 статии и студии в областта на българската литература, културната и литературната теория, българската и балканската идентичност, културната история на прехода, публикувани в български и чуждестранни периодични академични издания. Автор е на монографиите „Пролетен вятър" на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време" (1989), „Лелята от Гьотинген. Извъндисциплинарни есета" (2005) и „Индигото на Гьоте“ (2008).  Редактор и съставител е на „Стоян Михайловски. Божествен размирник. Философска поезия и проза" (съвместно с А. Натев, Р. Койчева и Й. Каменов; 1987), както и на повече от 15 сборници, сред които „Общуване с текста" (съвместно с Ангел Ангелов; 1993), „Българският канон? Кризата на литературното наследство" (съвместно с Бойко Пенчев; 1998), „Четенето в епохата на медии, компютри и интернет" (съвместно с Огнян Ковачев; 2003). Негови критически и теоретични текстове са превеждани на над 10 езика.

На 23 април 2012 г. проф. Александър Кьосев е удостоен с наградата „Рицар на книгата” на асоциация „Българска книга“ в категорията „За цялостен принос”. През 2014 г. получава националната награда „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика – за книгата си „Караниците около четенето“.  За същата книга през ноември 2014 г. е удостоен от портал „Култура“  с първа награда в категория "Хуманитаристика" за сериозен научен принос в интердисциплинарното осмисляне на практиките на четенето. Книгата проследява проблематиката около четенето и читателя в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика.

отдел „Справочна“

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Ново издание на ръководство по геология, написано от Николай Бонев, предоставя на читателите основна информация относно ключови геоложки процеси и материали. Издателство ...
Вижте също
Психологът Пламен Минчев представя нова книга, озаглавена „Възприятие на българите в зряла възраст за любовта“. Изданието е публикувано от Университетското из ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Литературен джубокс в парка – звукова инсталация с поезия и детски работилници
В парка на Военната академия "Г. С. Раковски" стартира нова звукова инсталация, наречена "Литературен джубокс", организирана от фондация "Прочети София". Тази иновация предлага на посетителите възможността да се насладят на произведения на 20 съвременни българ ...
Добрина Маркова
На бюрото
От украинска поезия до „Декамерон“: Какво ново на книжния пазар тази седмица
Три нови заглавия ще обогатят книжния пазар в третата седмица на юни, съобщават издателствата. Сред тях е стихосбирката на украинския автор Максим Кривцов, озаглавена „Стихове от бойницата“. Тя ще бъде представена на 17 юни в Място за четене и култ ...
Добрина Маркова
Неочаквани сблъсъци и нови възможности в „Любов в насрещното“
Валери Генков
На бюрото
Когато машините започнат да управляват обществото. Експериментът, който даде неочаквани отговори
През пролетта на 2026 година се случи един от най-интересните и потенциално най-важни експерименти в историята на изкуствения интелект. Докато светът е зает да обсъжда новите възможности на генеративните модели, автоматизацията на работни процеси и надпреварат ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Писатели и журналисти пред Народния съд – как се подбират осъдените?
В Книжен център „Гринуич“ се проведе представяне на тритомника „Писателите и Народният съд“, съставен от проф. Пламен Дойнов. Изданието е публикувано от Нов български университет и разглежда личните преживявания на писатели и журналисти ...
Валери Генков
Експресивно
Мартен Калеев получи специалната награда на Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“
Писателят Мартен Калеев от Вършец получи специална награда за разказ в Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“, проведен в Чикаго. Информацията е потвърдена от Община Вършец. Конкурсът е организиран от Конфедерацията на българските к ...
Валери Генков
Експресивно
Дебютният роман на Оливие Бурдо и неговата екранизация - какво остава неизказано?
Добрина Маркова
Авторът и перото
Книгите сами ни намират, а Мещица е част от зеления поток на четенето
Валери Генков
Народно читалище „П. К. Яворов - 1926“ в село Мещица, Перник, активно участва в националната инициатива „Зелено четене“. Председателят на читалището, Жана Йорданова, обяви, че кампанията ще продължи до края на следващия месец. Тя уточни, че освен в Мещица, подобни дейности се организират и в други населени места в България. Целта на инициативата е да се насърчи интересът к ...
Подиум на писателя
Мечти и послания, събрани в „Магическите думи“ на Кристислава Иванова
Ангелина Липчева
Експресивно
В пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“ се проведе церемония по връчване на ...
Начало На бюрото

Проф. Александър Кьосев : Българската литература се разтваря в глобалната литература, където се конкурира с други популярни четива

15:11 ч. / 17.11.2023
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
3251
Публкацията е част от архивът на Литеранс
На бюрото

Българската литература постепенно се разтваря в една световна литература, или по-скоро една глобална литература, където тя ще се конкурира на равни начала с други популярни четива. Думите са на проф. Александър Кьосев в интервю . Днес културологът и литературен критик празнува юбилей.

По думите му разговорът за четенето е далеч по-належащ от разговора за литературата, защото четенето не засяга само литературата, а всевъзможни други дейности. „Засяга най-вече един комплекс от качества и способности, които трябва да има четящият. Говоря за концентрация, за внимание, за подсилване в текста, за вдъхновение, което човек изпитва, когато чете. Тоест, това е цял един комплекс от духовни качества, които са поставени под въпрос от бързата епоха, в която живеем – епохата, която къса времето на кванти“, казва още той.

„Гледам с любопитство различни процеси, някои от които са позитивни, а други са тревожни, но чак страхове и апокалиптични прогнози не правя“, казва ученият. Според него надежда винаги има, въпросът е кои надежди ще бъдат реализирани и кои не.

Проф. Александър Кьосев , в разговор с Даниел Димитров: Адекватни ли са процесите в съвременната българска литература на времето, в което живеем? Разговор за литературата или разговор за четенето е по-належащ? Има ли промяна в понятието за култура? Преекспонира ли се темата за изкуствения интелект? Какви са страховете и на какви основи стъпват надеждите му за българския език и култура? Какво трябва да означава понятието патриотизъм днес?

Проф. Кьосев, има ли неподходящи теми за един рожденик?

- Не. Може би за някои рожденици има, но за мен няма...

Процесите в съвременната българска литература адекватни ли са на времето, в което живеем? 

- Ние издадохме една книга, в която показахме как българската литература бавно се глобализира и очаква един читател, който има компетентности от популярните медии, не познава културната традиция в дълбочина не знае българският език в дълбочина... Така че в някакъв смисъл българската литература постепенно се разтваря в една световна литература, или по-скоро една глобална литература, където тя ще се конкурира на равни начала с други популярни четива.

Има ли разделение в българската литература днес? 

- Това не е литературно деление, а поколенческо и политическо деление. Има една група от писатели, които са се нарекли писателски съюз, те са се самомумифицирали, и имат някакви претенции.

Разговор за литературата или разговор за четенето е по-належащ?  

- Разговорът за четенето е далеч по-належащ, защото четенето не засяга само литературата, а всевъзможни други дейности, и най-вече засяга един комплекс от качества и способности, които трябва да има четящият, които дигиталната епоха поставя под въпрос. Говоря за концентрация, за внимание, за подсилване в текста, за вдъхновение, което човек изпитва, когато чете. Тоест, това е цял един комплекс от духовни качества, които са поставени под въпрос от бързата епоха, в която живеем – епохата, която къса времето на кванти.

Преди четири години казвате: „Културата е първично благо. Тя не е сектор, не е нещо, което се подкрепя, за да… Културата се подкрепя не поради някаква причина. Тя е фундаментална характеристика на качеството на живот. Разбира се, това означава промяна на понятието за култура.“ Реализира ли се тази промяна?  

- За съжаление, правителството, за което и аз съм гласувал, гласува бюджет за култура, който дори и за сектора не стига, а не за първичното благо... А за да се реализира тази промяна на понятието за култура, са необходими дългосрочни политики, с които да се ангажират много правителства. Предвид ситуацията в България – политическа и партийна, аз не виждам това как ще стане.

Преекспонира ли се темата за изкуствения интелект?

- Да. Съвсем наскоро, на една литературоведска конференция, разказах за моите собствени разговори с изкуствения интелект. Аз го накарах да цитира стихотворение на Ботев. Защото той може, тъй като владее българския език, но го владее слабо. И по тази причина изкуственият интелект халюцинира няколко несъществуващи стихотворения на Ботев. Тоест, това засяга области като българската литература и други подобни. Да не говорим за това, че, например, фалшивите новини са централен проблем за изкуствения интелект.

Какви са страховете Ви като български филолог и културолог?

- На тези години нямам особено големи страхове. Гледам с любопитство различни процеси, някои от които са позитивни, а други са тревожни, но чак страхове и апокалиптични прогнози не правя.

А кои са основите, на които стъпват надеждите Ви за българския език и култура?  

- Аз съм виждал много български студенти и в страната, и такива, които отиват до учат в чужбина. Странното или може би закономерното е това, че тези хора, които са талантливи, и които в България си дават малко зор, когато отидат в чужбина, си дават много зор и показват невероятни качества. И понеже ние сме живели в една глобална ситуация – на отиване и връщане, на обмен между хора, аз се надявам много на тези млади хора.

Не е ли тъжно това, че в България тези хора не си дават зор, както казвате, а навън е точно обратното...

- Надежда винаги има. Въпросът е кои надежди ще бъде реализирани и кои не.

Казвате, че патриотизмът у нас е от XIX век, и в днешно време е възпален и превърнат в гняв и омраза. Какво трябва да означава понятието патриотизъм днес? 

- Ние написахме един манифест на гражданския патриотизъм, където се обясняваше, че патриотизмът се състои в делата, а не в приказките и в байраците. И че хората, които са истински патриоти, са тези, които в момента изграждат България. Това е истинският патриотизъм. Останалото е политическа роля и не е патриотизъм, а чист популизъм. 

Около мен, слава богу, няма такива хора, но аз ги наблюдавам непрекъснато и съм ги изучавал.

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Аз съм човек, който обича сериозното интелектуално усилие. Така бих го продължил. Разбира се, в сериозното интелектуално усилие винаги има емоционална инвестиция, има вложено чувство...

Александър Кьосев е роден на 17 ноември 1953 г. в София. През 1972 г. завършва Немската езикова гимназия в София. Попада там след неуспешно кандидатстване в Английската гимназия и поради забавяне на документите му, но не съжалява. Когато е в 11-и клас, пише поредица от доклади за Йордан Радичков и Джон Стайнбек. Непрекъснато чете. За шест месеца прочита Достоевски. Посещава читалище „Природа и наука“, откъдето се връща с по двайсет книги за четене. Едновременно с това спортува и участва във всякакви състезания.

През 1978 г. завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски". През 1989 г. защитава докторат и става кандидат на филологическите науки, а през 1999 г. се хабилитира с труда си „Опити върху културата на прехода". Има специализации в Прага през 1981 г. по чешки език,  през 1990 г.  в Йорк и Кардиф (Великобритания)  по теория на хуманитарните науки, през 1997 г. в Париж (Франция) и през 2000-2001 г. – в Будапеща (Унгария).

Един от създателите е на семинара върху метафората и групата „Синтез” през 80-те години на 20-и век. През 1994-1999 г. е ръководител на департамента „Нова българистика“ в Нов български университет. Две години, от 1998 до 2000 г., е регионален директор на летния университет по теория на хуманитарните науки в Сантяго де Компостела (Испания). От 1998 до 2001 г. е член на управителния съвет на фондация „Отворено общество”. Създател и академичен директор е на Центъра за академични изследвания в София (2000-2003). От 2004 до 2008 г. е ръководител на катедра „История и теория на културата” към философския факултет на СУ. През 2008 г. е заместник-ръководител на координационния център за честване на 120-годишнината на СУ. От 2009 г. е директор на Културния център на Софийския университет – средище на изследователи, учени, музиканти, художници, театрали и литератори. От 2010 г. е главен редактор на академичното списание за изкуства и култура „Пирон“. 

Чел е лекции в СУ, НБУ, Гьотингенския университет „Карл Аугуст", университета в Саарбрюкен, университета „Виадрина" във Франкфурт на Одер и „София Антиполи" в Ница.

През 2006-2022 г. е ръководител на изследването „Читателски практики в България (2006-2022)“, което самият той определя като едно от най-значимите си научни постижения. 

На 8 юли 2020 г. проф. Александър Кьосев се отказва от ролята си на експерт в Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към Столичния общински съвет (СОС) – заради липсата на реакция от страна на комисията по повод статията „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги“ от Вежди Рашидов, публикувана на 28 юни 2020 г. във в. „Труд“. „Официално се отказвам от всички свои позиции във всички комисии на СОС, в които участвам. Вероятно разбирате, че подобни нападки поставят под въпрос не само почетното звание професор, което се гордея да нося, но и компетентностите, свързани с него – т. е. те поставят под въпрос именно моята експертност", пише проф. Кьосев в писмо до членовете на комисията.

Изследователските му интереси са в областта на теорията на четенето и читателските практики, културната история на тоталитаризма, история на утопията, колониалните и самоколонизиращи се процеси в културата. Автор е на повече от 100 статии и студии в областта на българската литература, културната и литературната теория, българската и балканската идентичност, културната история на прехода, публикувани в български и чуждестранни периодични академични издания. Автор е на монографиите „Пролетен вятър" на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време" (1989), „Лелята от Гьотинген. Извъндисциплинарни есета" (2005) и „Индигото на Гьоте“ (2008).  Редактор и съставител е на „Стоян Михайловски. Божествен размирник. Философска поезия и проза" (съвместно с А. Натев, Р. Койчева и Й. Каменов; 1987), както и на повече от 15 сборници, сред които „Общуване с текста" (съвместно с Ангел Ангелов; 1993), „Българският канон? Кризата на литературното наследство" (съвместно с Бойко Пенчев; 1998), „Четенето в епохата на медии, компютри и интернет" (съвместно с Огнян Ковачев; 2003). Негови критически и теоретични текстове са превеждани на над 10 езика.

На 23 април 2012 г. проф. Александър Кьосев е удостоен с наградата „Рицар на книгата” на асоциация „Българска книга“ в категорията „За цялостен принос”. През 2014 г. получава националната награда „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика – за книгата си „Караниците около четенето“.  За същата книга през ноември 2014 г. е удостоен от портал „Култура“  с първа награда в категория "Хуманитаристика" за сериозен научен принос в интердисциплинарното осмисляне на практиките на четенето. Книгата проследява проблематиката около четенето и читателя в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика.

отдел „Справочна“

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Литературен джубокс в парка – звукова инсталация с поезия и детски работилници
Добрина Маркова
На бюрото
От украинска поезия до „Декамерон“: Какво ново на книжния пазар тази седмица
Добрина Маркова
На бюрото
Неочаквани сблъсъци и нови възможности в „Любов в насрещното“
Валери Генков
Всичко от рубриката
Какво е любовта за българите? Различия и сходства в чувствата към децата
Добрина Маркова
Психологът Пламен Минчев представя нова книга, озаглавена „Възприятие на българите в зряла възраст за любовта“. Изданието е публикувано от Университетското из ...
Литературен обзор
Картите като стратегически ресурс по време на Американската революция
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Писатели и журналисти пред Народния съд – как се подбират осъдените?
Валери Генков
Експресивно
Мартен Калеев получи специалната награда на Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“
Валери Генков
Експресивно
Дебютният роман на Оливие Бурдо и неговата екранизация - какво остава неизказано?
Добрина Маркова
Авторът и перото
Книгите сами ни намират, а Мещица е част от зеления поток на четенето
Валери Генков
Подиум на писателя
Мечти и послания, събрани в „Магическите думи“ на Кристислава Иванова
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Президентските пътувания като инструмент на външната политика
Ангелина Липчева
Експресивно
Наградите „Читател на годината“ в Пловдив: малки и големи почетени за любовта към книгите
Валери Генков
Литературен обзор
Пейдж Луис представя нова перспектива за индивидуалната агенция в своя дебютен роман Канон
Добрина Маркова
Литературен обзор
Рядко издание на „Брулени хълмове“ с печатни грешки на търг в Лондон, цената достига 600 000 лири
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Британски кошмари на хартия: Как литературата за нашествия формира обществения страх
Статусът на Великобритания като островна нация винаги е създавал усещане за уязвимост към нашествия. Откритите води, които я заобикалят, оформят граница, която остава неясна и тревожна. През деветнадесети век се появява литературен поджанр, "фантастика на ...
Избрано
16-ата „Македонска книжовна визита“ събира писатели в София
Инициативата „Македонска книжовна визита“ ще се проведе в София за 16-ти път. Събитието е планирано за периода от 11 до 13 юни и е организирано от Македонския културно-информационен център. Откриване на събитието е насрочено за 11 юни. На 12 юни ...
Калеев и „Нюанси“ – нова перспектива в поезията и визуалното изкуство
Ако сте поропуснали
Виртуалната анонимност и реалността на човешките отношения в новия роман на Лия Павлова
На 19 юни в 18:00 ч. в Младежкия център в Кюстендил ще се проведе представяне на дебютния роман „Невидимият“ от авторката Лия Павлова. Събитието е организирано от Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ и издателство ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.